Понякога искаме да кажем нещо мило на човека до нас, но думите излизат или прекалено сладки, или прекалено сухи. Все едно има тънка линия между „мили думи“ и „десерт с три лъжички захар“.
Истината?
Не думите са важни, а откъде идват.
Опитай следното:
Седни за минута и си помисли за момент от последните дни, в който този човек те е накарал да се усмихнеш. Не нещо голямо — а онези дребни моменти, които никой друг не би забелязал.
Там се крие най-истинското.
В простото:
„Харесва ми как се засмиваш точно преди да кажеш нещо важно.“
Или:
„Благодаря ти, че вчера ми каза да си облека якето. Ти никога не забравяш.“
Това са неща, които не могат да бъдат копирани. Защото принадлежат само на вас двамата.
А когато думите са истински, никога не са прекалени.
